Да подкараш живота на мускули
и да гониш смъртта за дуел,
а честта, оцеляла изкуствено,
да подсмърча, че много си смел-

Не, мерси!  Изтънява тангентата
и по нея едвам се крепЯт...
Аз през бързеи, вирове, бентове,
плувам дълго и все на инат.

Център в центъра.Всички сме равни.
Не боли да си никой и прям.
Онзи блясък, роднина на гладни,
аз от други животи го знам,

а с петата, до днес Ахилесова,
ще надскоча света оглушал.
Знам на святата обич адреса,
но до нея се стига умрял.